Хората кават, че "Злобата няма почивен ден" и май са прави. Когато се опитваш да направиш нещо и да си добронамерен, си мислиш, че ще се обрнат към теб със същото, но това е просто заблуда. Завистта и егоизма са водещи чувства вече, а добродетелите и ценностите...са за заблудените, които вярват в чудеса и са наивно добри. Кое се цени всъщност? ...По възмовност да си лицемерен, да се нагласяш, според ситуацията, да бъдеш на страната на силните, а не на страната на честните. Дотук всичко е нормално...нали, но като се прибавят и хората които обичаш и които би трябвало по презумция и те да те обичат и да мислят за теб, както ти за тях...а те не го правят. И малко по-малко стигаме до въпроса това ли е живота? Във вечна война с него ли ще бъда....за да доказвам обратното на това? Докъде се стига така...?
Нима съм наивно глупава...? Понякога усестането, че се бориш с вятъра е много силно...
Това ли е хубав живот? А какво е лошия...?
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Казват , че човек се учи докато е жив . Аз все още се уча да приемам дори и неправдите с усмивка. Да се радвам на доброто,а лошото да отмина и да не търся реванш . Чудя се къде е тайната за постигане на щастие и хармония , може би тя се крие вътре в самите нас.
ОтговорИзтриванеОптимизмът е в основата на всяка една нагласа и представа. Чрез неговата призма действията и фактологията може да придобият друго значение...трябва да се усвои способността да не се прави разграничение на добро и зло, правилно и неправилно, за да не се търси и конкретиката на еднозначните отговори, защото такива не съществуват. Може би всеки си е прав за себе си...но аз все искам да съм права и да постъпвам правилно и заради другите...Разчитам на опованието на оптимизма си...макар и проявата му да е трудно достижима понякога. Има хора които се владеят и съумяват да го проявяват с по-голяма сила...има какво да се учим още...
ОтговорИзтриванеА що се отнася до щастието и хармонията, тяхното истинско значение се придобива от любовта, ако има любов ще ги има и тях, защото тя е домнатната и тя е химичния заряд на усещанията, които се пораждат, усещането на щастие, радост, умиление, разбирателство и хармния.
ОтговорИзтриване