петък, 8 януари 2010 г.
И какво за живота...?
Хората кават, че "Злобата няма почивен ден" и май са прави. Когато се опитваш да направиш нещо и да си добронамерен, си мислиш, че ще се обрнат към теб със същото, но това е просто заблуда. Завистта и егоизма са водещи чувства вече, а добродетелите и ценностите...са за заблудените, които вярват в чудеса и са наивно добри. Кое се цени всъщност? ...По възмовност да си лицемерен, да се нагласяш, според ситуацията, да бъдеш на страната на силните, а не на страната на честните. Дотук всичко е нормално...нали, но като се прибавят и хората които обичаш и които би трябвало по презумция и те да те обичат и да мислят за теб, както ти за тях...а те не го правят. И малко по-малко стигаме до въпроса това ли е живота? Във вечна война с него ли ще бъда....за да доказвам обратното на това? Докъде се стига така...?
Нима съм наивно глупава...? Понякога усестането, че се бориш с вятъра е много силно...
Това ли е хубав живот? А какво е лошия...?
Нима съм наивно глупава...? Понякога усестането, че се бориш с вятъра е много силно...
Това ли е хубав живот? А какво е лошия...?
Абонамент за:
Публикации (Atom)